Колкото и да ме утешаваше, Итън беше изстинал към мен. От една страна не го виня за действията му, защото аз се отдадох на друг. Изкуших се, а не трябваше. Но от друга страна, тъмни мисли блуждаеха дълбоко в съзнанието ми, всяка вечер. Итън работеше с много хора. Имаше много колеги и колежки. Не съм ревнувала от колежките му. Но от известно време, той се държеше странно. Триеше съобщения, прибираше се късно, звънеше ми от време на време... Дали съмненията ми щяха да излезнат правилни, не знам? Около него винаги се въртяха колежките му. Но една от тях го преследваше. Точно за това, аз се съмнявах в него. Когато Итън беше с мен, не криеше телефона си, нито слагаше пароли. Дори ми даваше да чета съобщенията му. Е, един ден, когато бяхме навън, аз взех телефона му. Разбира се и аз като всяко влюбено момиче, отворих съобщенията. Из многото мъжки разговори, изведнъж се появи едно женско име. И това беше Елена - неговата колежка, която непрекъснато се навърташе около него. Отворих съобщението ...