Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха гредите и фините паяжинки се стелеха наоколо като завеси. Паяците кротко спяха в дупчиците си, спеше и престарелият котарак. Съкрушен от загубата на стопанката, щурецът също се беше потулил някъде. От време навреме гредите проскърцваха, след тях под бесните пристъпи на вятъра се обаждаше с глас на старица и портата. Шумовете си бяха същите, къщата все тъй гънеше снага под дебелия сняг.
Нямаше я само неговата старица...
Бяха живели дълго. За шестдесет години си бяха казали много думи - и лоши, и добри. Но добрите май бяха къде-къде по-малко. Привързаността им нямаше нужда от много приказки, но като си отиде старата, той изведнъж изпадна в паника. Жена му беше хубава и в зрелите ...