Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети, че целият трепери – от студ или шок – не можеше да прецени.
Лежеше на асфалта и имаше чувството, че всяка частичка от грапавата повърхност се впива дълбоко в тялото му. Опита да се надигне леко. Рамото отново го прониза и този път се престраши да погледне. Цялата му ръка беше обагрена от засъхнала кръв, а от ставата, свързваща торса с рамото, стърчеше парче остро ръждиво желязо. Опита се да помръдне остатъците от крайника си, но металът го спря от това му намерение и макар и лекият опит за движение го накара да изкрещи от болка и отново да изпадне в безсъзнание.
В далечината се чуваше воят на сирени.
Изправи се. Улицата беше пуста. Лампата над него вече не светеше, единствено луната къпеше ...