- Мога ли да ви помогна ?... -  зад щанда стоеше млада жена, леко бухнали кестеняви коси, приветливо засмени очи, в дълбочината на които се бяха загнездили горчиви тъжни нотки, стройна фигура, облечена в приятна лятна рокля, показваща и скриваща издайнически неумолимия ход на годинките ...

      - Ще можете ли да проверите тази хартийка?

      - Да, веднага – тя я пое небрежно и я скри зад щанда, където се намираше машинката ...

      Магазинчето беше почти празно. Слънчев пролетен ден, по улицата, която беше пешеходна зона, се мотаеха безброй туристи, донасяха се звуци от уличните музиканти, на места се бяха струпали огромно количество зяпачи, наблюдавайки бълващите огън и невероятните изпълнения на еквилибристите, а на други – зевзеците клоуни се шегуваха с публиката, избираха произволни хора, правеха им страхотни номера и тълпата избухваше в смях. Около пъбовете се бяха струпали пиячите на бира, а също така и пушачите, на които беше забранено да се кефят вътре в заведенията.

      След многочасовото седене пред компютъра в службата това беше моментът на разтоварване и ... търсене на ... късмета ... Руснаците имаха поговорка – ‘Ловите миг удачи’ , вглеждах се в знаците на съдбата и в миг на просветление получавах знак от съдбата, влизах в някои пункт и си купувах фиш от лотарията ...

Всъщност не съм заклет играч, харчех стотинки в повечето случаи за забавление – влизах и си купувах ... надежда. Бях от скоро в тази далечна страна, дърво без корен, започващо живота от А и Б, някакси съвсем неопределено си представях, че една печалба ще преобърна живота ми и ще прескоча много години къртовски труд, ще си купя жилище, ще пътувам ... и ще пътувам все по далече и по далече из света ... Беше съвсем неопределено, неясно, мъгляво ...

      От начало естествено пусках числа с рождени дати, знаменателни моменти ... утвърдих шест числа като най – знакови за мен и очаквах, че провидението, което бди над мен, ще ги използва в следващия тираж ... Е, веднъж се случи – сумата беше пет цифрена в левчета - ... само че по Виденовото време ... помня – ресторант, почерпка със приятели ... но най много помня онзи страх при получаването и ... Гадно беше ... Имаш (някакви пари) и се чудиш първо да го криеш ли ... или да живееш в постоянен страх да не би да се разчуе ... Веднъж бях на гости на балдъзата и ... както си говорехме, изведнъж ме осени мисълта, че точно сега е момента и мястото да пусна фиш. Под смаяните погледи на компанията си грабнах шапката и се замъкнах в тото пункта ... Аз ЗНАЕХ ... И даже знаех, че моите числа не стават за нищо, та просто казах на мацката да ми пусне ‘автоматично’ две редчета с по шест числа... знаех че съдбата точно в този миг е отворила едно светло петно в небесата и ... просто ме чака .. казах й на мацката да почака малко ... и след минута, когато вътрешно усетих, че моментът е точно СЕГА и казах – ПУСКАЙ ! Може и да не вярвате, но първоначално и аз на повярвах – сумата беше четирицифрена! После ... после ходих до централния пункт и си взех хартийките ... уфф, и на обратния път триста пъти се обръщах подозрително назад ... Сега като направя равносметка, помня само как параноята ме беше завладяла .. а парите .. не помня – каквото беше с тях, такова беше и без тях.

      И стигаме до онзи момент, когато .....

      Мацката взе фиша посуети се около машинката и ... застина. Пак бях пуснал числа по избор на сървъра, не ги знаех какви бяха, не помнех и къде бях пуснал фиша ... нищо ... Когато мацката застина, в мен нещо се преобърна и моментално се изпразних от мисли и съдържание ... ама наистина нямах никаква мисъл в главата ... гледах я като хипнотизиран как първоначално кръвта й се отдръпна от лицето, после погледът и помръкна и се втренчи в мен. В магазинчето настана тишина, единственото което осъзнавах беше, че колежката й зад щанда също се паникьоса, а отстрани някакъв мъж ни гледаше изпитателно – вероятно собственик и неин партньор. Първата що годе осъзната мисъл ми беше, че змиите така хипнотизират жертвите си ... но не –  тя просто се беше вцепенила и ... почувствах как бях залят от неудържимата й емоционална енергия , като на кинолента осъзнах, че тя цял живот е живяла с тази надежда да се махне от този магазин, минала е през страшни перипетии докато наемат това място на най – оживената улица, колко труд им е коствало и колко заеми са натрупали,  колко дълго е обслужвала случайните скучаещи туристи и как им е завиждала за тяхното безгрижно шляене в централната част на града, колко разправии и несгоди тя е имала с партньора си ... Стояхме неподвижни минута – две .. Някак си подсъзнателно всичките ми спомени за лотарията и моите участия в нея, наслушаните истории и изгледаните филми прелетяха през главата ми ... Деляха ни преграда и два метра ... вцепенението беше взаимно ... ‘Имам нужда от това’ – ме заливаха нейните емоционални вълни ... Виждах как настроението, което бликаше от очите й да преминава от крайния възторг до отчаяние от елементарното обстоятелство, че все пак фиша беше чужд, чувствах как тя си представя луксозното бъдеще и каква неизбежна въртележка ще завлече всички около нея, включително и партньора си, от когото тя видимо се страхуваше ... поне така го възприемах тогава аз ... нямаше сила да помръдне – нито да ми го върна, нито да го прибере ...

      В този момент почувствах, че всичките мои парични проблеми не са истински проблеми, а просто някаква смътна химера за в бъдеще, че вероятно ще се къпя в разкош и ще обикалям света ...  пари ... пари ... добре, но МНОГО пари ... който ги е получил така, изведнъж от нищото не знае какво да ги прави ... Абсолютно всеки ще ви каже ... ‘Оооох, веднъж да ми паднат ... знам какво да ги правя ... за пари хората вършат невероятно много подлости, и кръв проливат ... и ... и ... и ... какво ще ги правят? Единствено се сещам за едно реалити шоу в щатите – задавали въпрос ‘Какво ще направите ако получите огромна сума пари?’ ... Най оригиналният отговор бил на едно хлапе – ‘Ще имам огромен апартамент в центъра на града и ще си наема за постоянно един китайски готвач’

      Времето стана безкрайно .. стояхме вцепенени достатъчно дълго за да разбера, че не някой друг, а аз трябва да предприема нещо ... Изчистих си съзнанието, възстанових душевното си равновесие и направих точно това, което беше нужно ... и после не съжалявах ..

      - Амии – хвърлете го в кошчето  - казах спокойно и излязох на улицата

      Няколко дни след това не преставах да обмислям всичко ... По онова време проверяващите машинки не печатаха нищо, показваха спечелената сума до 200, а ако надвишаваше тази цифра – лаконично пишеше – ‘Обърнете се към продавачите’. И до сега не знам колко беше всъщност печалбата ... След седмица се появих там .. настана смут и мъжът директно дойде при мен и запита:

      - Какво искаш ?!!!

В очите му се четеше досада и гняв. Мацката като ме видя се сви на топка под щанда. Веднага си представих ада през който преминаваха двамата и нито за миг не съжалих за стореното.

      - Искам да си върна късмета – заявих аз и си купих нов фиш ... и естествено нищо не спечелих.

      Представих си колко ядове и перипетии ще си осигуря, ако поискам да се боря за формалните си права ...  Случайно минах пак край магазинчето след месец – от него нямаше следа, там се бяха нанесли други ... Представих си и живота на двамата ... Понякога до мен достигат емоционални вълни от мацката – не знам коя е и къде е ... и те съдържат кълбо от усещания на благодарност, и съжаление, и разкаяние, и извинение, и оплакване от последствията и ... и тогава отново ме грабва въпросът – А какво би станало ако ... ?

Направи добро и го хвърли в морето ...

Не знам ... за всеки случай вече не си проверявам късмета в лотарията

      Мацката го искаше много по – силно от мен. Незнайни са пътищата на съдбата и вероятността да я срещна са нищожни ... поне да я питам –

'Добро ли направих или ... ?'

      Вече се сещам изключително рядко за тази случка ... е и когато по телевизията дават филма ‘Два милионна бакшиш’ с Николас Кейдж. ... да, и когато се появи такава тема – ‘ Направи добро .........’