В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от него в удобно кресло се бе разположила жена му. Погледна я крадешком. Пак чоплеше семки и прелистваше разсеяно готварската книга.
- Май някой ти пише на скайпа? Кой е? - подметна тя.
- Ами нали знаеш? Търся си ремарке. Сигурно затова. - промърмори с отегчен глас. От напрежение усети как по лицето му избиха издайнически червени петна. "Защо не се махнеше?! Няма ли работа в кухнята?! Ама, че късмет!"
- Ами отговори на човека. Не го карай да чака. - подхвърли тя наставнически.
Изведнъж от детската стая се чу тинейджърският глас на дъщеря им:
- Майко, ела веднага!
Жена му стана бавно и мързеливо се отправи към вратата. Използвайки освобождаването на терена, той започна бързо да чати. Трябваше да навакса до нейното завръщане.
В този момент в другата стая съпругата му се втренчи любопитно в лаптопа на дъщеря им.
- Виж, мамо. Татко пак си пише с оная. Как му позволяваш?
- Да, знам. Почти всяка вечер си чатят. Добре де, какво да направя?
- Ама как така? Утре може да се срещнат. Не се ли притесняваш? - погледна я възмутено дъщеря им.
- Какво като се срещнат?! Ще се целунат, прегърнат, поовъргалят малко. Голяма работа! Баща ти е стиснат, няма пари. Плюс това е семеен. Тя ще го зареже бързо.
- Майко, много си интересна. Изобщо ли, не ревнуваш?
- Няма смисъл. Шестнайсет години брак не са малко. Виж какво, баща ти е притеснителен човек. За сега няма да му казваме нищо, да не го плашим. Знаем му паролата. Ще го държим под око. Разбра ли ме?!
Засмя се, целувайки нежно дъщеря си по челото. " Колко е учудена?! Още е много наивна!" - помисли си неволно.
После спокойно и бавно се върна в хола. Излегна се лениво на фотьойла продължавайки да чопли семки. Погледна зачервеното лице на мъжът си.
В очите й се четеше насмешка примесена с презрение.
© Катя Иванова Всички права запазени
Поздрави!