- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше следващият й въпрос.
- Можем да си говорим за всичко. Много е умен и разказва толкова увлекателно. Мога цял ден да го слушам, слушам. Харесвам го.
- Ти наистина не си добре. Накрая ще кажеш, че го обичаш. Не го мога да повярвам, че ще се срещнете. Винаги си била разумна, а сега правиш глупости. - започна отново да мърмори приятелката й. Ето каза й, че е глупачка, но по-деликатно.
Разделиха се всяка потънала в своите мисли. Измина почти седмица и отново се събраха в любимото им кафене.
- Е, хайде..разказвай. Как беше? - приятелката й я гледаше с любопитни очи.
- Беше приятно. Говорихме си по различни теми. Споделяхме. Една нормална среща. - опита се да звучи делово.
- Да бе, "нормална среща". Т ...