7.02.2016 г., 20:49 ч.

Г-жа Николова 

  Проза » Разкази
585 0 0
6 мин за четене

 

 

 

Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони.  Денят в училище, а и извън него протичаше нормално и общо взето спокойно. Повечето учехме заедно в едно училище. Групичката ни беше супер яка, интересите ни съвпадаха, излизахме често и стояхме до късно. Бях близка с Вальо, Стоян, Ваня и Сиси. С Калоян се случваше да имаме недоразумения и често се гледахме накриво. Дразнеше ме, че имаше винаги мнение за всичко, е, поне за повечето неща от Живота. Но не беше лош пич. Ваня от отдавна го харесваше и се опитваше да привлече вниманието. Ала около Калоян имаше и много други момичета / пък и аз си го харесвах /. Отношенията с момичетата му създаваше допълнителни грижи. А той наистина и от сърце се стараеше да избяга.

-Стояне, тези момичета, са ужасно досадни! Или ти звънят през деня, или пък вечерта ти предлагат компанията си! Особено, за да учим по испански и математика. И все са против Николова!

- Каква ти е рунтава косата, ще се постригваш ли?! Калояне, теб май всички те харесват! Да, негово височество Калоян е пред Вас и иска да ви се обясни в непорочна вярност...

- О, не знаех за такава!- смееше се открито момчето и веселието се предаваше и върху Вальо.- Наистина Сиса предизвиква голяма обърквация и дезоринтация...

- Дезориентац---и---ии--и----и---я--яя !!!!- повтаряше Борето

Появи се Сиса, а след малко Калоян я държеше за плитките и питаше ”И защо?! Защо?!”.....

Учителката по математика беше навършила 40 години и се обличаше малко демоде. Под очилата сигурно изглеждаше привлекателна, но с тези диоптри и “лудия” и вкус към странното обличане, предизвикваха понякога коментари и при нас - бандата.

Беше строга и педантична. Обичаше силни нюанси в обличането. Червилото - червено, полата- зелена, ярко зелена, блузата леко зеленееща, обувките - черни. Сякаш и в това намираше правилност и логичност, както и в уравненията. Изучавахме таблиците за стойностите на тригонометричните функции. Намирахме мерките на едни основни елементи на правоъгълния триъгълник. Като знаехме / ? / мерните числа на други от тях.

Нещо като :  sin α = OM2  sin α 2= OP2

Г-жа Николова се гордееше със своя клас и с безспорния лидер. Винаги чист, прилежен, точен, признателен, коректен, общителен.

Николова живееше сама, на квартира близо до центъра. Животът не беше лесен. От малка остава пълен сирак. Отгледали са я близки на майка и. Израства в консервативно семейство, където обичта съществува, ала не се показва. Висока, слаба и свита. Свикнала да бъде отличничка. Обичала женен мъж. Но след като той остава при съпругата си, време за забавления няма. Работата взима по-голяма част от ежедневието. Обичаше чистотата до пендантичност. Много от колегите и не я разбираха. Смятаха я за саможива и свита. Николова мразеше понеделниците. Тогава почти всички в педагогическата стая разказваха за прекарания уикенд, докато тя обикновено мълчеше. За Нора двата дни преминаваха в пълен порядък, като всеки един ден от седмицата.- четеше или излизаше да се поразходи насаме. Косите и, изящно хванати с шнола, издаваха изящните и скули  и бялото лице. Очилата бяха доста грубички, малко големи за овалното и лице. Научена почти да не прави компромиси, тя не правеше такива и в училището. Началото на годината, когато прие да “води” деветите класове, нещо сякаш докосна душата и и онези тънки струи от мечтите, които избягваше да има. Видя Калоян и това започна да я променя. След седмици вече не можеше да спи спокойно и с часове съзерцаваше тетрадката му по математика. Знаеше, че е лудост, но го правеше. Често им възлагаше писмена домашна и пак засядаше върху писания лист.Гледаше едно момче високо, с дълга къдрава коса, усмихнато и зачервено от студа навън. Гледаше и тайно мечтаеше. В къщи заставаше пред огледалото и наблюдаваше пищната си гръд, леко слабото си тяло, дългите си бедра, които криеше под полите. Мислите се рееха в пространството. Учениците говореха за Калоянова. Била се променила. Не изисквала дотолкова педантично. Правела често компромиси.

- Какво ти става, защо пък да не си сложи лещи? И да се облече не толкова строго официално, та ще видиш ти каква мадама ще стане!- боботеше Сиса на Ваня.

Негласно всички знаехме, че Ваня обича Калоян, но той я приемаше само като доброто другарче- приятелче.

Ваня не бе злопаметна. Ако Сиса я клъвваше, то Калоян провеждаше внимателен разговор и с двете. Накрая го целуваха и прегръщаха. Той ги бореше като две мечета. Калоян умееше да говори увлекателно, да успокои, да помогне, но си имаше и характер. Не обичаше да го сватосват. Ама никак. Това го дразнеше и все се опитваше да се измъкне от клопката.

-Тази мадама, виждаш ли я, с червената коса, е от 8 В клас, много е готина, казвам ти!...- съветваше го Сиса - Та тя...........

-Ужас! Откъде ти хрумна?! С малки не се занимавам! Не ме закачай! - измъкваше се Калоян.

-Ама ти не знаеш............

-Да, не знам, не знам..., днес си много шик! - и разговорът се прекратяваше.

Калоян имаше усет и към преподавателите. Не всеки го харесваше, получаваше се ревност и неразбиране, които искаше да парира. Но те не му даваха възможност. Тогава на помощ се притичваше  Нора Николова.

....ТАЗИ ВЕЧЕР СЕ СЪБРАХМЕ В ПАРКА. Купихме към три литра бира и няколко пакета чипс. Калоян липсваше, но по някое време се появи. Донесе фъстъци и бадеми . Не пожела да пие. Държеше се особено. И ведър, и тъжен - невероятно добра комбинация!

Сутринта повечето от нас бяха махмурлии. След първия час имахме математика. Стоеше в стаята. При нея бяха директорката и нейната заместничка. Всички гледахме като в шаш. Нищо не изглеждаше променено, защото започна да се променя. Нора свали пищната си диадема и видяхме дългите и коси. После изтри червеното досадно червило и махна очилата. Гледката бе поразителна. В очите и проблясваха искри - в тях прочетох мъка, но и страст. Лицето, леко удължено, се преобразяваше и показваше скритата си красота. Стоеше права, едва ли не като наказана. Директорката с възмутен глас, извика при себе си и Калоян. Нора и Калоян разполагаха с 20 минути, за да напуснат училището. Помня учудените погледи. Кое е истина и кое - лъжа?! Но много от нас навързаха нишката и шумът в стаята имаше децибелите на междучасие. Г-жа Николова и Калоян?! ...Ужас! Що за поведение!!!! И приятелите се превърнаха във врагове, съдеха и иронизираха любовта. Само Ваня питаше със насълзени очи:

-Калояне, кажи ми, че не е истина!!!! Калояне, кажи бе, кажи, само на мен, тук, до ухото ми!!!!!!!!!

Калоян мълчеше. После бавно се упъти към вратата на кабинета и повика Нора с : ”Ела...”

Някой го замери с учебник, друг - с тебешир.

Не гледаше никого, само нея - г-жа Николова. И виковете, и суетата, и гласовете се преобърнаха като кълбо в Мрака. Там, където такава любов няма да е забранена.... Затова светът ще е за двама!

 

 

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??