Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като обезумял след тях. Горките сенки...
Скочих на бързо от леглото и се запътих към кухнята, мисълта за кафе се въртеше като мантра във главата ми. Протегнах се към дръжката на вратата но нещо ме бутна във тъмното и аз се строполих направо на пода претъркулвайки се през вратата. Главата ми бръмчеше като самолетен двигател, а умът ми неадекватен просто мигаше на парцали.
Изправих се внимателно успявайки да запазя по някакъв начин равновесие. Една мисъл изплува неуверено на повърхността на съзнанието ми.
Зададох си въпроса - „Сънувам ли?”.
В първия момент не го приех сериозно, но пък цялата ситуация ми се стори някак твърде нелепа. Готов бях да се разсмея на собствената си глупост, когато нещо ме засмука и отнесе нанякъде.
Отворих очи. Навън беше светло, часът може би около девет или десет, а аз лежах сковано във леглото. Смутен и недоумяващ обиколих със поглед стаята осъзнавайки, че не съм сам.
Г-н Чау-Чау беше вперил поглед в мен и ми се стори, че не обмисля да го отмести скоро. Махнах му с ръка, той се изплези а след това се и усмихна.
Странно куче е този г-н Чау-Чау...
© Балградон кСул Всички права запазени