Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се налагаше. ”Някои неща са неизбежни ” - помисли си той, преброи до три и седна на леглото, поседя така няколко минути, разтърка очите си, които все още се бунтуваха и стана. Цялото му тяло настръхна. Усещаше тръпките, играещи по всяко кътче от светлата му кожа. Цялата му физиономия се намръщи в прозявка. На прага на банята на косъм се измъкна от фатално подхлъзване. Това разбуди сетивата му. Нищо лично - инстинкт за самосъхранение. Изми зъбите си прецизно. Нямаше мотивация за предстоящото излизане, но беше длъжен да го осъществи. Беше дал обещание на свой приятел, а истинските мъже като него спазваха всяко свое обещание. Помисли, че в бъдеще ще внимава повече в това какво казва, че на всяка цена ...