Пранчев дълго време заглажда с длани гипса, покриващ талията на Галя. Зачудих се дали иска да направи съвършена отливка или просто се наслаждава на приятните извивки на тялото й. Галя лежеше без да мърда, очите й бяха притворени. Беше сплела пръсти, сякаш се опитваше да потуши нервността си.
Приятно ми стана, когато забелязах, че нездравата бледност е изместена от що годе нормален оттенък на кожата. Лекарят завърши горната част на отливката, после се усмихна на Галя и потупа гипсираното й коляно.
– След минутка приключвам – каза той.
– За никъде не бързам. Реших да отложа планинската екскурзия за утре – каза тъжно тя и изгледа масивната превръзка, която държеше крака й неестествено изпънат.
– Сигурен съм, че скоро ще свикнете с гипса.
– Колко време ще трябва да го нося?
– Най–малко десет седмици.
Галя присви устни, но се опита да прикрие недоволството си с насилена усмивка.
– Да видим дали розовите ви пръстчета все още са там – каза Пранчев и издърпа краищата на „чорапа” и ватата нагор ...