Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарвайки я от сладката загуба на съзнание.
- О! Съжалявам, скъпа, нещо се беше отнесла, събудих ли те?
Мраморното лице се зъбеше на сантиметър пред очите й, веднага потънали в черните бездни насреща, докато носа й изгаряше от лепкавия дъх на карамел.
- Зз... Защо го правиш?! - простена нещастницата през изсъхналото си от крясъци гърло. Отговори й надменен смях.
- Но... Аз.. Аз нищо лошо не съм направила... С какво заслужих такава омраза?
Усмивката на Червенокосата се сви.
- Нищо не си направила ли? Слаба си, това си направила! Да те мразя?! Нима не разбираш? Та аз ти помагам!
- Аз... Не искам помощта ти... Остави ме, моля те, просто ме пусни да си вървя... - проплака без сълзи.
Изражението на Чер ...