Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не го притесняваше. Мързеше го да извършва каквито и да билo физически упражнения. Наближаваше четиридесетте и не мислеше да се задомява, пък и къде да я намери като не излизаше никъде. Родителите му му бяха оставили значителна сума пари и не му се налагаше да работи. Често скучаеше, мързеше го да прави каквото и да е, дори и да се къпе, но го правеше по необходимост. Водеше заседнал живот, не му харесваше да излиза навън. Нямаше приятели, изобщо беше саможив.
Беше следобед. След като беше спал до един часа и след като свърши с обилния обяд, се излегна в любимото си кресло и включи телевизора. Гледаше предимно кулинарни предавания. Понякога се заглеждаше и по други програми, но бързо му омръзва ...