Както винаги, три пъти седмично, си вземам шапката, бастунчето и тъмните очила, и повличайки левия крак, се напътвам към жълтата лавка, която прелива от жълтини, за да попълня очния си глад за жълти страници и истории, с които утрепвам поне четири часа дневно от живота си и от което ми става малко по – светло жълто. Любознателен съм и поддържам умственото си здраве и израстване от начало със ‘Сканди’ , после – ‘Ретро’ , а тези дни открих ‘ЗигиЗаги’, уффф, няма да ги изброявам, защото помня като слон последните три заглавия. Та – от дълги години се напътвам към лавката на ‘Гешов’ пред МБАЛ ‘едикояси’ (която неотдавна стана прословута в медиите) .. там ми е жълтурката, там е и спринтовото трасе за пешеходци пресичащи на почивки булеварда ... там е и срещата ми със себеподобните баби и дядовци, куци и сакати, болни и такива, дето незнаят все още че са болни ... до обратния си път към къщи.
Добре де, истерията беше преди няколко дни, ама ползвам днешния 1_ви април като прикритие, та да ви ...