От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ефира, докато прави блиц анализи на събития и политици, докато радва слушателите с нови парчета на любими банди и прочее вълшебства, които могат да се правят само безжично.
От реформаторска гледна точка глупостта е напълно приемлива като народопсихология, но неудобна поради своята значителност. Така продължаваше той размишленията си. Темата, която му се падна този път, вероятно петнадесетият път, ако не и шестнадесетият, беше свързана с правото на мълчание. Тегава тема, още повече за човек, който възнамерява да изкарва парите си в ефир. Ефирното мълчание никога не е многозначително.
„Ефирното мълчание никога не е многозначително...” – написа и се замисли. Кое ли пък мълчание е такова?
Оглед ...