Глобусът
Вела книжарката квичеше от задоволство. Днес клиент направи оборот, колкото за месец. Големият глобус, който събираше прахта вече две години и се чудеше къде да го дене в малкото павилионче, днес си намери своя купувач.
- Браво! Браво на Красимирка, тази чудесна млада жена, на нея дължа всичко това, а как съм я подигравала. Непременно ще я почерпя, заслужава си го жената, толкова ми помогна. Ако не беше тя, този глобус, кой знае колко щеше да обитава скромната ми книжарничка и колко трябваше да го обезценя, а сега цели 39 лв само за него. Купи го човекът. Купи и много други неща. Не бяхме се виждали отдавна, пооредял му гребена, но искриците в очите продължаваха да светят зад големите диоптри на очилата. Берекет версим! То бяха целувки, то бяха прегръдки, спомени за покойната му майка и прекрасните колегиални отношения в „Печатни произведения” преди години. Деликатни ухажвания и хоп, всичко си дойде на мястото. Лапна въдицата, без пазарлък, без да се колебае и оглежда стоката. Такива мъже харесвам и аз. Пък и какво са за него тези разходи, бълха го ухапала, сума пара троши, а за мене, пенсионерката с минимална пенсия, този оборот си е цяло богатство...
Късметът снощи не ме подмина. Краска сама дойде и попита за глобуси, но по-големи, че много ù трябвали, абитуриент имала, в службата ангажименти и други неща, които не ми достигаха до сивото вещество, пък и толкова ме интересуваха. Не видях как политнах към ъгъла и с долната част на ръкава си премахнах голямата пепел.
Свиваше уста, чудеше се, а аз приложих цялото си умение и старание на дългогодишен професионалист, за да се отърва от проклетия глобус. Тръгна си... Язък ми за старанието!
Преди да затвори вратата, помръдна тънките си устнички и тихо, като изпод земята, каза:
- Довечера ще го обсъдим.
- Добре, момичето ми – с фалшивичка усмивка отвърнах...
Мълвата вървеше от уста на уста за интимните контакти на малката с днешния ми клиент, мой набор и единствен син на някогашната ми шефка, но аз не вярвах. Той беше по-голям и от родителите на сладураната. Ако не се лъжа, дали не се беше натискал и с майка ù навремето, само бог знае, но какво да се прави, такъв е животът.
- То и аз съм една свястна, та пази боже. Сменях мъже, все млади ги търсех и все ме прецакваха. Гледай младите к'во правят? Да ми е оная хубост от времето, ще има да вземаш ти, Красимирке, на малкия ми пръст не можеш поля. Такива като теб се нароиха под път и над път... Аз и сега не съм за изхвърляне, запазена стока съм, ама нещо като прашния ми глобус. Един глупак се хвана и започна да ме ухажва, но това мене ме не топли. Скръндза си е човекът, един ток само дето ми плати и все ми го натяква. А бе, тараланкоолу, ами нали колкото пъти си ми се явил, толкова пъти софра съм ти подреждала.
А тая, като я гледам, как се чекне на велосипеда си, как върти задничето си, не глобус, не сувенири, ами и душата му е изцедила.
Увлечена в мисли за глобуса и събитията, развили се снощи, и последвалият днешен, необичаен ден, изричайки на глас своя странен монолог,
чак сега забеляза дамата в ъгъла, съпруга на въпросния клиент, която напусна тичешком книжарницата.
Стресирана и уплашена бедната книжарка неволно беше станала причина за семеен скандал и страданието на една толкова възпитана и добра жена. За продадения дефектен глобус и за оборотът, на който се радваше до преди минута, вече ужасно съжаляваше. Човек никога не е застрахован от грешки, независимо от опита на изминалия житейски път. Може пък и клиентът й да съжалява за глупостта си да угодничи и купува любовта на млади жени, младата й приятелка да се срамува някой ден от себе си, за липсата на самоуважение, но станалото станало, не може да се предотврати, може само да се поучим от грешките си.
- Дали и хората от останалите географски ширини допускат същите грешки? - помисли си и широко се усмихна, защото отново неволно си представи глобусът.
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Роси, радвам се, че се отби и прочете.Ще обменяме мисли за в бъдеще имаме много теми за разговор, защото ни свързва любовта към словото.Хубава вечер и до нови срещи във виртуалното пространство(като за начало).Д.П
-
Пишеш увлекателно. Поздрав!
-
Силви, благодаря.Ще се съобразя, защото сте адски прави.Поздрави! Д.П
-
Здравей и поздрав! Но, съгласна с Петя...
-
Хей Марти,нямаш си на идея, колко с зарадвах, че си тук и ме навести.Днес е Първи май, обичам този ден, независимо обстоятелствата около него.Отивам да празнувам, пожелавам и на теб празнично настроение и много любов да блика от нежната ти поетична душа. Ти заслужаваш за бъдеш щастлива! С много обич нежно те прегръщам - Д.П
-
Димиии! Липсваше ми, мила! Отново те чета с удоволствие и трепет за още! Моля те, радвай ни по-често с прекрасното си слово. Прегръщам те!
-
Петя,
Радвам се че сподели.Ще го редактирам някой ден. И аз "работя за да преживявам и пиша за да съм жива". Все си мисля, че ще дойде време, когато ще имам много свободно време, да прочета всичко, което съм писала и направя евенуално корекции и допълнения.Благодаря ти от сърце и вярвам, че бихме могли да си бъдем полезни. -
Хареса ми, но ми се видя кратко. Тъкмо се бях ухилила и зачела и то взе, че свърши1
Поздрави! -
Плами, благодаря. Усмивки и на теб!
Сави,това за палавницата, било някога, така че не си актуален.Благодаря за минусите. Хубава вечер и на двама ви. Д.П -
Хей палавнице, какви ги къдриш? Краят ти е малко кофти, но то ти е запазена марка да разказваш с неочакван край! Харесах и оценката ми е шестица с два минуса.
-
Веси, Ани ПРИВЕТ! Обичам ви мили момичета, защото ухаете на поезия.Имам чувството, че сега съм си у дома. Ангажирах се в друга област,за мен беше предизвикателство,справям се добре, но ми липсва словото и вие приятелите от сайта.Вашата обич ме сгрява, а словото ви ме топли и прави щастлива. Благодаря от сърце. Д.П
-
-
Дими,
Липсваше ми много, ти и твоите прекрасни разкази. Увлекателни, забавни житейски истории, които ме зареждат и мотивират в трудното ни ежедневие. Празник е за мен да прочета нещо твое. Между другото, когато се изгуби, препрочитах старите и тайно се надявах да се появиш на хоризонта. Поздрави и прегръдка! -
Липсват произведенията ти ,Димке!!!
Отново си написала нещо хубаво и мъдро!!!
Пиши по-често!!!
Поздрави!!! -
Веси,
Насърчаваш, вдъхваш кураж, редиш мили думи. Затова винаги съм ти се възхищавала на постоянството, неизчерпаема енергия и самобитен талант."Откровения" ми даде много и аз ще остана вярна на приятелите си. Благодаря ти от сърце миличка! С най-искрени пожелания за здраве, късмет и със словото напред.Д.П
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
