Гневът на великия кан

След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.

В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.

Той впери взор в очакващите го люде.

От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. А на лявата му страна останалите, другите двама висши сановници – боилът капхан и ичургу боилът – двамата му най-висши военачалници.

Зад тях на почетно разстояние се изправяха славянските първенци участващи в управлението на държавата, отличните механици на стенобитни машини и огнехвъргачки, избягалият от Никифор спаратият Евматий и до него един покръстен арабин. По-нататък бяха: ромеят Пацик станал доверено лице и негов зет и гръцките стратези Кордилис, Грегорас, Лъв и Йоан, превърнали се в помощници и съветници при командуването на армиите му.

Стените около тях грееха в украсата си от изработени от злато художествени произведения, взети като трофеи при набезите им в ромейските земи около Цариград.

Канът стъпи  пред трона си. Плесна с ръце и високо заповяда:

- Въведете пленените авари!

Дверите в миг се отвориха и мъже с военно снаряжение въведоха седмина, които макар и с разкъсани дрехи, застанаха гордо вдигнали глави пред българския управник.

- Паднете пред великия кан! – заповяда със стоманен глас ичургу боилът.

Пленниците подвиха коляно и сломиха глава, в знак на признание пред силата и величието му.

- Не виждам кой е от вас най-главният? – заговори Крум. – Затова желая всички ви да питам много важно нещо за моят народ. И това е – какви са истинските причини, за да погине вашата велика държава?

От вашият отговор зависят броя на дните, през които все още ще виждате слънцето над главите си!

Канът огледа бавно всички, един по един, поотделно.

- Кажи ти! – посочи той едрият мъж в средата.

Човекът вдигна очи за да се увери, че посоченият е той, преглътна и изправи гордо глава.

- Аз мисля, че настъпилото взаимно оклеветяване, та чак до избиването и премахването на най-храбрите и най-умните хора в държавата ни…

Мъжът преглътна отново и сведе глава.

- Ти! – посочи канът към следващия.

Посоченият явно размишляваше. Обърса с ръка напуканите си брадясали устни и пророни:

- Подкупите, нечестната търговия и пиянството са основните неща, които доведоха до подкопаването на основите на най-могъщата държава на земята и това беше нашата, аварска държава!

Този силен мъж хвърляше огнен поглед към кана и не сведе глава веднага.

Лицето на Великият кан се озари в усмивка, разсъждавайки мъдро и дълбокомислено. Помълча известно време, след това с равен изпълнен с уважение глас сподели:

- Виждам, вие сте силни и горди мъже. С чест защитавахте родината си. А сега бяхте откровени и честни пред мен, предполагам до дъното на душите си. Това ви прави чест и откровеността ви ще бъде възнаградена.

Той се извърна към ичургу боилът и с твърд глас нареди:

- Дайте им дрехи, коне, храна и оръжие и ги заселете по южната ни граница с ромеите! Те ще бъдат верни стражи по южната ни граници.

Пленените мъже в миг присвиха глави до земи и се изправиха невярващи на очите си.

- Казах! – категорично ги отпрати с ръка канът. – Писарят да запише! Да се помни. И да се изпълни.

Първо: Ако някой обвини някого, да не бъде изслушван предварително, освен ако бъде разпитан вързан.

Второ: Да не се позволява на никого да снабдява с храна крадец. На онзи, който се осмели да стори това, да бъде конфискуван имотът, а на крадеца да се счупят краката.

Трето: Всички лозя да бъдат изкоренени.

Четвърто: На всеки просяк да се дава достатъчно, за да не се нуждае отново. На този който не е постъпил така, да се отнеме имота му.

В скорошните дни стигна вест до кана, че застаналият на Никифоровия престол в Цариград и често притесняващ го със своите военни набези Михаил І е свален от своите малоазийски войници и на трона му се е възкачил стратегът Лъв.

Тогава Крум без да губи и ден се отправи към Константинопол, остави брата си да обсажда град Одрин, а той се яви с конница и пехота пред стените на ромейската престолнина.

Пред залостените градски врати, пред очите на изплашените гърци, като върховен главнокомандващ и жрец Крум извърши странни магически действия, принесъл сам според обичая в жертва на боговете хора и много добитък.

След това се настани на стан срещу града, близо до манастира “Светите безсребърници”.

В следващите дни Крум изпрати вестоносец при ЛъвV, с което поиска голямо количество златоткани одежди, определен брой отбрани девойки и голямо количество злато, което трябвало да бъде гаранция за подписването на мирен договор.

Императорът с одобрението на своите стратези решил да се отърве с хитрост, веднъж за винаги от опасният български владетел и проводил пратеници, които да убедят кана да дойде невъоръжен, придружен само от три души на среща, някъде до морето, в близост до някаква малка постройка пред една от градските врати.

Българският кан не подозирал нищо, но за всеки случай пристигнал с два пъти по трима души, но спазил уговорката да бъде невъоръжен.

Придружавали го ичургу боилът, зет му Константин Пацик и неговия син, който всъщност бил племенник на Крум.

Когато се притъмнило, Крум пристигнал на уреченото място, със своите хора всички невъоръжени.

Синът на Константин Пацик държал конят обязден и оседлан, а канът се отправил се решително към пристигащата по тихите води ладия.

По време на разговорите някой си Ексабул от ромейска страна открил главата си с ръка.

Забелязал знака Крум в миг скочил възмутен, хвърлил се на оседлания кон и побягнал.

Скритите въоръжени ромеи се явили и обтегнали лъковете си след него.

Канът пристигнал сам при войските си, със забита в рамото стрела.

Неговите хора били избити. А Константин Пацик и синът му били отведени в двора при императора.

Подлото нападение разгневило и разярило толкова много българският кан, че той наредил на войниците си да опожарят и опустошат всички близки и далечни места около столицата на ромеите.

Никой от византийците не смеел да покаже носа си извън градските стени.

Всички пленници взети досега – били избити, а добитъка изклан.

Всички околни църкви, манастири и дворци били разграбени и опожарени.

Плячката била натоварена на коли и отправена на север към Плиска.

Българите палели, разрушавали и опустошавали всичко де каквото могат по пътя си.

Щом стигнали до планината Ганос намерили скрити хора, имущество и добитък.

По заповед на кана били избити много хора, главно мъжете, а жените, децата и добитъкът били изпратени в България.

По пътя си до Одрин сривали всякакви крепости, укрепления и тържища, малки и големи.

След много дни на обсада, умиращите от глад жители се предали.

Архиепископът на Одрин бил подложен на голям позор. Той бил свален на земята и Крум стъпил на врата му в знак на победа. Вероятно в превзетия Одрин не е имало по-висше лице над което да се изпълни триумфалния обичай над победения.

Жителите на града били изпратени на заселване далеко на север, зад реката Дунав.

Гневът на кана не стихвал.

Заповядал да изсекат колони изпълнени с надписи възхваляващи победите му.

В следващата година, в ранната пролет, наредил да се съберат войници от всичките му обширни земи: славяни, българи и всякакви други.

Изработили всякакъв вид обсадни и стенобитни машини, лостове и огнехвъргачки.

Подготвени били пет хиляди обковани с желязо коли и над десет хиляди вола впрегатни.

Този път Крум категорично бил решен да нападне и превземе Константинопол.

Но, както често ни подсказва историята и както обичайно се случва на майката Земя, не всички мечтани неща биват винаги довеждани до своя желан край.

Тук се намесила Природата, вероятно за да възстанови равновесието и да не погине за историята Византийската империя.

Всички досегашни приготовления станали излишни, когато Великият Крум получил пристъп и от устата му, ноздрите и от ушите му потекла кръв.

Той починал внезапно, на великия четвъртък преди Великден, на тринадесети април 814 година.

Така завършил животът на най-големият и забележителен български владетел в онези времена, без аналог досега, когато се образувала и установявала и полагали основите на първата българска дунавска държава.

От цикъла "Жалони на българщината"