Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остави чантата, пълна с учебници, и отиде да вечеря в близкото ресторантче: щеше да хапне, а после да чете, защото изпитът беше рано на следващия ден. По някое време две засукани каки седнаха на масата му и го почерпиха водка, от дума на дума питиетата се множаха и скоро им изтърва броя. Събуди се по обяд на непознато място между две голи жени, навлече си дрехите и се измъкна. С мъка си спомни адреса на квартирата, попита как да стигне дотам, а после грабна багажа си и се прибра безславно в родното сакарско градче. Така, вместо историк, стана експерт по тютюна.
Работата му беше свързана с много пътуване – обикаляше селата и окачествяваше изсушената и балирана продукция. Беше мъж-канара и жените м ...