Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, много съм хубава – сведе както някога очи и поруменя. Помогна му да свали якето и пристъпи към хола. С театрален жест го покани. Той ахна:
- Боже…
- Харесва ли ти?
- О, Боже! – повтори мъжът ù.
Масата бе приготвена за тържествена вечеря за трима. Върху бяла покривка бяха наредени подложни чинии, от двете им страни приборите за хранене, чашите за аператив, за вино и безалкохолно. Пъстри салфетки, сгънати във формата на пеперуди в полет, декоративни свещници от ковано желязо и висока ваза с цветя допълваха интериора.
- Харесва ли ти? – отново запита Катя.
- О! – само успя да отвърне той. Седна на дивана, встрани от масата, и прекара пръсти през челото си. Катя избърбори нещо, изтича припряно до ...