11.12.2011 г., 20:07 ч.

Големият кораб 

  Проза » Разкази
945 0 2

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха хиляди мисли, сърцето ù страдаше... от очите ù потече сълза - като диамант заблестя.

Време беше да се задоволи с лодките, които вече бяха там, клатейки се от прибоя. Трябваше да приеме факта, че големият кораб отдавна си замина.

 

                                   *             *             *

 

Хвърли едно златно сърце в морето и се усмихна.

© Мария Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??