Историите на Топлийката
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше на спокойствието и песните на птиците, край него мина почти на бегом възрастен свещеник. Отмина и скоро след това се чу обичайния за този час камбанен звън на близката до парка църква. Топлийката отпи от кафето си още веднъж и затвори очи. В съзнанието му се прожектираше историята, която се бе случила много отдавна, когато Илия беше още дете.
Преди доста години, Топлийката си играел с децата. Времето било хубаво и тогава всички са лудували до насита. Изтощени и гладни хлапетата се прибирали в домовете си, за да хапнат набързо. Запътил се към своя дом и Илия. За по-напряко минал през центъра на града. През работно време рядко можеше да се срещне човек. Затова и детето не се оглеждало много. Въ ...