Историите на Топлийката

Гонен без грях

Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше на спокойствието и песните на птиците, край него мина почти на бегом възрастен свещеник. Отмина и скоро след това се чу обичайния за този час камбанен звън на близката до парка църква. Топлийката отпи от кафето си още веднъж и затвори очи. В съзнанието му се прожектираше историята, която се бе случила много отдавна, когато Илия беше още дете.
Преди доста години, Топлийката си играел с децата. Времето било хубаво и тогава всички са лудували до насита. Изтощени и гладни хлапетата се прибирали в домовете си, за да хапнат набързо. Запътил се към своя дом и Илия. За по-напряко минал през центъра на града. През работно време рядко можеше да се срещне човек. Затова и детето не се оглеждало много. Вървяло и си свиркало с уста. Безгрижно и весело. Изведнъж Топлийката чул стъпки зад себе си. Обърнал се и какво да види, стар свещеник, с две чанти, по една във всяка ръка, той бягал с колкото сила имал. Илия се изплашил. Забързал крачки, а попът след него. Топлийката започнал да бяга. Дори не се обръщал назад от страх. Влязъл в близкия голям магазин. А свещеникът след него. Стотинки хвърчали от джобовете на изплашеното дете. Едната му обувка осанала на първия етаж на магазина, другата на втория. А Топлийката на третият етаж гледал през парапета дали попът ще излезе. Озъртал се, надничал, не го видял и плахо слязъл по стъпалата. Не обръщал внимание на смеещите се хора, клиенти в магазина. Взел си обувките, обул ги една по една, но не потърсил изтърваните дребни монети. Излязъл от магазина и тръгнал към дома си. Отново чул стъпките. Обърнал се и отново останал без дъх. Свещеникът тичал още по-бързо. Топлийката бягал по единствената възможна улица. А попът след него. Останал без въздух, едва дишал, Топлийката седнал изтощен на пейката на автогарата. Понеже имало много хора, той се успокоил. А старият свещеник минал покрай него и се качил в автобуса, който след няколко минути тръгнал за близките села. Тогава на Топлийката не му е било много до смях, защото няколко часа след това, още се чудел как точно на него се случило всичко това.
Споменът усмихна мъжа и донесе още по-голяма наслада заедно с вече изпитото кафе. Постоя още малко в парка. Стана и тръгна по алеята към красивата арка на изхода. Обърна се, да види дали случайно не го гони някой забързан свещеник. Но там, назад бяха само онези години, в които безгрижието и добродушието правеха хората щастливи. Погледна към църквата. Прекръсти се. Тръгна към своя дом.
С топлината от спомен за това, как бе гонен от поп, без да е сторил никакъв грях.

Явор Перфанов