Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се прегръщаха влюбени и усмихнати, пияни от щастие. Цъфтящи и млади. Копнеещи за набиращата скорост близост. Мечтатели. Единствено тяхната първа изгаряща нощ. Широката ѝ усмивка на тръгване. И два дни самотни реки от сълзи. Мислите, не намиращи път към другия, кой би повярвал това днес при бързината на мобилните връзки. Декемврийският бръснещ студ и топлината на прегръдките, връщаха се винаги в спомените ѝ, с тях сгряваше самотните нощи, докато го очакваше будна да отвори вратата след дежурствата.
Направи си днес косите, приготви червена рокля. Нещо важно го задържаше пред компютъра с часове, не видя светлинките в погледа му, с които беше свикнала. Подкани го да се облича, нямаше търпение да р ...