ГОРАН
Ксения беше прекалено крещящо име за жена, попрехвърлила четирийсетте, с огромна бенка на носа, прераснала от чоплене в гнойна рана; с огромен таз, който се мъчеше да компенсира пълното отсъствие на бюст; със самочувствие, което превишаваше размера дори на задните й части; с пълна липса на чувство за хумор, и то не за друго, а защото при нея чувства изобщо не фигурираха.
Накратко – Ксения беше интересна дама, когато мълчеше, защото приличаше на нещастен опит на дрогиран художник да нарисува свое драматично видение. Когато Ксения не мълчеше, положението силно се влошаваше: тя не можеше да говори, просто крещеше с толкова силен акцент и упорито кресчендо, което в края на тоналността си фалцираше всяка дума по такъв начин, че тя свистеше във въздуха като камшик. Бе невъзможно да проследиш мисълта й: не само защото в повечето случаи мисъл изобщо отсъстваше; думите, които използваше, нямаха напълно за цел да удостоверят някакво мислене – те просто се изливаха и се завихряха като вода ...