„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от нашия пазар плодове. Бяха кът, само ония горе ги ядяха, тяхната мамица, недоволстваше народът. Но сега плодовете бяха залели страната, нали беше димукрацията, ехеее, лесен живот, като песен се лее, само че фалшиво изпята. Никой не го интересуваше нищо, всеки искаше бизнесмен да става, алъш веришът да върви, нали всички ядем банани, без да се редим вече на големи опашки. “Мечтиии, евтини мечти продавам!...”
Лалка товареше сама колата, беше все още млада и здрава за нейните години, жадна за работа и за пари. Дългата й посребрена тук-таме коса беше вързана на конска опашка. Безсрамно късите й панталонки пак накараха съседките й да зажужат като разручкан кошер . Колчав син за женене имаше, ама с ...