15.06.2008 г., 13:23 ч.

Горещо и... гуакамоле 

  Проза » Разкази
1055 0 4
7 мин за четене
Гуакамолето цъфти веднъж в годината. Тогава, когато земята се спича тъжно от жегата, а дърветата надигат тежко глави, за да проверят дали има облаци. Дали има надежда за дъжд. Гуакамолето дава плод веднъж в годината. Тогава, когато топлите дъждове са лиснали в лицето на земята, измили са праха по улиците и са прогонили унинието от лицата на хората.
Лаура гледаше втренчено жълтата топка провряла се между острите зелени листа. Тя щеше да изяде гуакамолето днес, убедена, че тази година ще има втори плод. Нямаше представа от къде идва тази сигурност, едва ли имаше значение.
Лаура захапа с настървение натежалата сладост, притворила очи от удоволствие. Меден сок с ухание на жасмин или на канела или на карамел или на свежа утрин прокапа по брадичката и. Прокара път по врата и, за да се впие с мокри пръсти в памучната нощница . Сладки, уханни вадички се спускаха по ръцете и. Лепкавия сок сладострастно превземаше кожата и с цвят на café au lait. А небцето и изпитваше екстаз, достоен за рая.
Ник ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??