30.10.2010 г., 17:52 ч.

Горублянското ханче 

  Проза » Разкази
700 0 0
3 мин за четене
Когато протегнеш към копривата ръце - още при първото докосване тя те предупреждава – болезнено, но ти казва: „Не ме пипай, ако не знаеш как да направиш от мен истинския балсам за своето тяло”.
Но при жените е различно - липсата на подобни симптоми ги прави опасни и непредсказуеми – с лекота и небрежност те отвяват безброй мъже в сърцевината на глупостта.
Случва се и някой от нас, обречените, да издърпа рядък късмет в трънливата женска поляна. Но най-често, за нежните създания търчим и на майната си, без да се досещаме какво ни кроят тези изобретателни жонгльорки със своята плът и прегрешения.
И аз тази вечер, сред виелица и сняг, пътувам с неясни очаквания към невероятната София, приютила безбройните нюанси на любовта.
А там, както винаги, сред напрегнатия ритъм бълбукат и провинциалните наивници, които с понатрупаните си парици, определено предизвикват смях, а после съжаление.
Винаги съм харесвал изненадите на жените - дори тяхното коварство не ме е спирало и съм държал отворена врат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Предложения
: ??:??