Гробище
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба кралето на Рамадан Лолов, народните пе - вици Стайка Гьокова, Атанаска Тодорова, а по-късно и Недялка Кера нова… Под единия салаж пее Стайке, под другия Танаске – така ги наричаха вси -чки!... Мъжагите пристъпват от крак на крак, а гиздави булки, тикнали ръце в шарени фути, чевръсто притичват от едно място на друго, да не пропуснат някоя „убава песня“. Едрата и гърлеста Недялке, преди да „пусне глас“, набързо гаврътва бутилка мастика за кураж, а черният като катран Хайваз, зализал с вазелин черната си четина, премлясва сладко и сгрява гърло с червено вино...
Тук, народа се среща, разтъжва, забравя несгоди и мъки, напиват се, спорят, ножове вадят, пищови гърмят, моми и момци във вярност вричат! З ...