Известен ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненето и на натискане на спусъка. Велики мигове! Но най-много от всичко обичал да наблюдава очите на умиращите животни. В тях се настанявало нещо умолително. Някакво чувство на разкаяние. Сякаш му се изповядвали със съжаление за изядените от тях жертви, а той в такива мигове се чувствал като кюре, което от името на Бог им дава опрощение.
И ето, че на Секновение - денят, в който паднала главата на Йоан Кръстителя, Ловецът бил застанал на любимото си наблюдателно място. Минали няколко часа, когато той мернал царствената осанка на едър млад лъв. Изтръпнал от радостното предчувствие, Ловецът се прицелил в главата на красивия хищник и натиснал спусъка. От такава дистанция било изключено да не уцели. С ...