Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се развива и да работи в тази област. Дойде моментът, в който да приложи своята професионална подготовка. Включи в ход фирмата си. Поддържаше договорни взаимоотношения с няколко фирми, дори и частни лица.
В момента подготвяше дизайн на корица на една книга, на която беше подготвил предпечата.
***
По едно време се звънна на входната врата.
Не му стана приятно, понеже имаше доста работа. Намръщи се, въздъхна тежко, сне очилата, които увиснаха на връзката.
- Мамка му мръсна! – каза той гласно, постави наново очилата, за да хвърли последен поглед върху станалото досега и поклати одобрително глава – Кой ли ме безпокои по това време?! Като знам колко работа ме чака…!
Звънна се втори път продължително ...