Този спомен се е забил като копие в паметта ми и едва ли някога ще мога да го забравя, а сега вече съм сигурен, че няма и да опитам. Случаят не е най-потресаващият от тези, които съм преживял, но определено е един от тях...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съвсем неочаквано, пред мен застава някой от онези неизтриваеми спомени, които толкова властно и изцяло обземат мислите ми, че просто като цунами измитат всичко друго.
Така стана и сега. Връхлетялият ме спомен със страшна сила ме запрати десетки години назад и на хиляди километри от България. За кой ли път отново го преживях, а от паметта ми извираха и най-дребните подробности.
През седемдесетте години работех в Иран. Във връзка с извършваните с български автомобили вътрешни превози в Иран трябваше да отида до Корамшахр, Абадан и Бушер. След обяд преди деня на пътуването отидох в бюрото на диспечерите за да взема нужните ми справки и анализи, свързани с превозите от тези пристанища.
Щом ме видя ...