ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първите чувства, която свързвам с мои близки, душите на някои от които вече са отлетели на небето.
От това място е един от първите ми спомени. Бил съм може би двегодишен, когато след някакъв скандал между родителите ми майка ми ме заведе в нея. Седяхме на пейка близо до шадравана, в средата на който имаше малък мраморен фонтан с форма на разтворен цвят от водна лилия. От фонтана излизаха бисерни струи, които се превръщаха в безбройни миниатюрни капчици и пръскаха дрехите и лицата ни. Мама плачеше и ме прегръщаше силно. Усетих някаква студена течност, която се изливаше в сърцето ми и предизвикваше странна болка в него. Това чувство ме обзема и сега, когато съм наранен от човешко поведение.
От тази ...