ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като козле в очакване да види нещо ново разцъфтяло в започната ù градинка, но, „уви”, никога не заварваше онова, което беше посяла преди. Селската земя беше твърде реалистично и практично настроена, тя нямаше градските мечти и въображение на Ева.
Ако Ева беше засяла перуники или люляци, те израстваха като зеле, но не даваха цвят. Преместената от едно място иглика не оцветяваше двора там, където очакваше Ева, а на съвсем различни места. Розовите храсти, засяти, но не покарали преди две години, се появяваха слаботелесни сега, а новите сякаш бяха изчезнали.
Почвата в двора на Ева беше претъпкана с камъчета, камъни и каменища и Ева с часове чопкаше земята с малката си мотичка за да изхвърли след полови ...