Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после си поех дълбоко въздух и стъпих на пода със здравия си крак. Разтръсках сънената си глава и сграбчих патериците, които бях подпряла на един стол преди да си легна. Причерня ми, когато се изправих. Дори си помислих, че ще падна, но за щастие всичко се оправи за секунди. На вратата продължаваше да се звъни. Придвижих измъченото си тяло до вратата, използвайки неумело патерично–куцукащата метода. Казах си, че трябва по-бързо да свиквам с мисълта, че двигателните ми способности са силно накърнени. Тогава се сетих за баба си, която страда от артрит и която не може да направи и крачка без двата си бастуна. Помислих си: “Вече знам какво ти е, мило бабче”. Завъртях ключа и отворих вратата. Отвън ня ...