Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на патериците. Закуцуках бързо към вратата, чудейки се кой ли може да ме търси по това време.
Погледнах през шпионката, но не видях никого. Това ме притесни леко. Все пак реших да отворя вратата.
Даниел – бившият ми приятел – се беше облегнал на парапета на стълбите. Гледаше ме любопитно, наклонил глава на една страна.
– Помислих си, че ако ме видиш през шпионката, няма да отвориш. Затова се дръпнах настрани. Хитро, нали? – каза той и се усмихна.
– Нали се разбрахме да не идваш тук повече – отвърнах аз и дръпнах вратата в опит да я затворя. Той скочи напред и я подпря с крак. Усмивката му се беше стопила и на нейно място се беше появило отегчено изражение.
– Може ли да вляза все пак? Бих искал д ...