След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от нещата, които ми беше наговорил.
Изключих уредбата и се наместих на фотьойла, за да погледам телевизия. Тъкмо се бях загледала в един научнопопулярен филм, когато телефонът зазвъня. Изправих се чевръсто на патериците и заподскачах към шкафчето, на което бях зарязала слушалката.
– Нели търся – просъска някаква жена. Гласът ù не ми беше познат.
– На телефона – отговорих аз и се подпрях на стената – лявата ми ръка беше заета със слушалката и имаше опасност да загубя равновесие.
– Веднага да оставиш на мира мъжа ми, кучко! – изрева жената толкова силно, че аз инстинктивно отместих ухото си от говорителчето. Днес като че ли всички се бяха наговорили да ме наричат „кучко”.
– Госпожо, мисля, че бърк ...