На следващия ден шефът ми забрани да ползвам служебната кола, до второ нареждане. Не се изненадах, още след спречкването осъзнах, че той ще ме лиши от привилегии. Въпреки това ме беше яд на простотията му. Казах си, че непременно трябва да си потърся друга работа. Но не бях настроена да сменям работата си, харесвах това, с което се занимавах в момента.
Секретарката дойде в стаята ми и ми заяви, че трябва да отида да подам някакви документи в общината.
– Деси, това не е моя работа – казах аз.
– Шефът каза ти да отидеш – отвърна секретарката и ми се усмихна дяволито. – Ядосала си го май. Какво е станало?
– Нищо не е станало.
– Не ме будалкай, станало е нещо. Вчера. Да не би случайно да ти е пускал ръце?
– Не, не ми е пускал ръце.
– Мен от време на време ме пощипва по задника, но аз не му се репча. Ти обаче със сигурност си му се изрепчила. Оправяй се сега сама, не мога да ти помогна.
– Не съм те и молила да ми помагаш – казах аз.
Деси се изкиска подигравателно, после се врътна на токчета ...