Лежах на медицинската маса, подпряна на лакти, и наблюдавах притеснено как една симпатична русолява лекарка реже гипса ми с някаква странна на вид машинка. Побиваха ме тръпки от неприятното жужене, но иначе се чувствах прекрасно – скоро кракът ми щеше да е свободен.
Лекарката завърши външния разрез и се премести от другата страна на масата. Размърдах нетърпеливо пръстите на краката си.
Изведнъж вратата се отвори с трясък и в кабинета влетя мъж на около шейсет години с опърпана посивяла брада и кръвясал поглед. Едва се държеше на краката си. Явно беше пиян, миришеше силно на алкохол
– Докторке! – извика мъжът, после напсува чакащите в коридора пациенти, които бяха започнали да мърморят недоволно и затвори вратата. – Помогни! Боли ме ръката! Много ме боли, докторке! Нищо не помага!
Лекарката изгледа мъжа с присвити очи и се плесна по челото.
– Къде е гипсът, защо си го махнал, Иване?
– А, онази коруба – измънка мъжът. – Неудобно ми беше с нея. Като инвалид се чувствах.
– Иване, ти с всич ...