От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, които си бях сложила на ушите, около врата и в косите. Парфюмът ми ухаеше на сандалово дърво, а краката ми бяха обути във високи, но дебели токчета. Бях си сложила любимата дантелена рокля, която свенливо закриваше коленете ми. Върху косъмчетата на огромното ми винено-червено палто се струпваха все повече снежинки и започвах да приличам на голяма заскрежена вишна. В замръзналата си ръка стисках силно два билета за постановката, която щеше да се играе в театъра след броени минути.
Наоколо нямаше жива душа, освен ако не броим съвсем живите, високи и тънки стълбове за осветление, които хвърляха тук-таме по някоя струя светлина към локвите и подгизналите пейки. Улиците бяха обсипани с лъскави и гри ...