- Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от глад, вече е дванайсет часа сигурно! – погледна
телефона на Борис (така и не свикна, че вече е неин). – Охо, един без двайсет!
Въобще не съм усетила времето. – Усмихна се закачливо на Олег, той
заслужаваше подобни малки жестове. – Хайде, ставай, мързел!
Облече се, хвана Олег за ръцете и го издърпа от леглото. “Боже, колко е хубав!” – помисли си, докато той неохотно се изправяше.
Наистина, Олег беше отлично сложен, строен, светъл, с прям поглед и мъжествени черти. Чисто голото му, атлетично тяло стоеше дори леко неестествено в сумрачната, поразхвърляна квартира. Тя, без да знае защо, си го представяше в руската степ заедно с дивите жребци, препускащи в галоп към безкрая...
- Къде ще ходим? – попита той с типичния си акцент.
- Къде ти се ходи?
- Където искаш.
Беше толкова голям и силен, а никога не налагаше волята си. “Може би затова съм още с него.” – помисли си тя и за миг се почувства виновна – “А може би не.”
- Да отифем в “Герана” – предложи и добави – А после ще отида в университета, днес имам лекции – изобщо не се поинтересува от неговите планове.
- Обичам те – каза и той, докато хапваха дробчета и я погледна със сините си,
ясни като небето очи.
Тя не можа да разгадае нищо в погледа му, но не посмя да му отговори.
- Какво ще правиш довечера? – попита възможно най-небрежно.
- Ще тренирам, а по-късно не знам. Защо?
- Просто питам, не може ли? - дано не беше усетил нервната нотка в гласа и.
Олег не отговори нищо, не се начумери, не я погледна лошо.
“Твърде е свестен, по дяволите – мислеше си тя. – А аз съм такава кучка.”.
- Ще ти звънна, когато имам време – каза тя, след като хапнаха. – Чао. –
целуна го страстно в устата.
- Ще те чакам – отвърна той меко, обърна се и тръгна към спирката на
автобуса.
Лекцията беше скучна, както обикновено, но Нина беше там и след занятията седнаха на чаша горещ шоколад в едно от кафенетата около университета.
- Чуваш ли се още с Борис? – поинтересува се Нина. – Как е той?
- Отдавна бе съм го чувала – излъга я Мими. – Опитвам се да го забравя.
- С този новия хубавец, как се казваше...
- Олег.
- Олег... Няма да ти е трудно май – усмихна се дяволито Нина. – Как е в леглото?
Нина винаги беше една идея по- пряма от необходимото, но имаше някакъв чар в това.
- Понякога се чувствам виновна – Мария пропусна въпроса покрай ушите си. – Олег винаги е толкова мил...
- Охо, май сме влюбени, а? – подкачи я пак Нина – Шегувам се. – добави бързо. – С какво се занимаваше той?
- Боксьор е.
- Охо-о, истински мъжкар си намерила! Не съм се и съмнявала в теб.
- Винаги е толкова мил – отвърна Мария. – А аз се държа отвратително.
- Е, няма да се жените, нали?
- Ха-ха – засмя се насила Мария, сещайки се за Борис. – Днес ми каза, че ме обича. – изтърси неочаквано и за себе си.
- Ха! – усмихна се Нина – И ти?
- Стана ми неудобно – призна си Мария. – Нищо не отговорих.
- Трябва да го зарежеш възможно най- скоро, нали знаеш? – Нина я погледна изпитателно.
- Не знам дали ще мога. Той наистина е добро момче, а аз ще съм пълната кучка.
Ех, колко сме съвестни...© Нов Герой Всички права запазени