Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – това е друг въпрос.
Погледнато отстрани, градчето е кипро, с дълги добре асфалтирани улици, пресичащи го почти от край до край. Централно минава малка река с голямо каменно корито, а над него от както се помня се извисяват величествено, като исполини, огромни стройни тополи. Разхождайки се из селището, няма да намерите еднакви сгради. Всяка е различна. Едновременно красива и грозна по свой си начин. На места някои са като че от бога забравени, а други пък все едно от Него създадени.
Случи се така, че се бях прибрала за няколко дни и предприех една обедна разходка по старите улици. Минах през една малка уличка осеяна със стари черници, под сянката хвърляна от масивните им корони, за да не се из ...