ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, а момченцето замръзна на място. В стаята влезе дядо Боньо. Като видя какво е станало, той почервеня от яд, дръпна Стефчо за ухото и го плесна по врата. Разтиканото момченце изтича вън след котарака. Дядо Боньо започна да събира разхвърчалите се части. Бързо ги сглоби. Надяваше се, че музиката ще прозвучи пак от олющената фуния, но грамофонът остана ням. Ядосаният старец из­мърмори нещо под носа си, натъпка с разтреперани пръсти тютюн в лулата и излезе. Седна на пейката пред къщата да се успокои. Замисли се за младостта си. Много години бяха изминали, откакто купи грамофона. В селото дойде без багаж. Настани се в схлупена, изоставена къ­щичка. Ожени се, народиха му се деца. Заживя нарасналото ...