Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в изобилие. Талант, красота, телосложение! Тежест трябва да има, тежест! Във всичко! Сто кила са нищо! Сто и във всяка клетка е бъкано талант!” Поетесата се разкърши, наплюнчи веждите, за да ги приглади и си наля сутрешното кафе. Да пийне, да хапне и на работа! Щото поезия къща не храни, а Бети искаше да яде! Затова търкаше лакти в общината, където завеждаше отдел по строителство. Не, че беше строителен инженер, беше завършила педагогика, ама при тия недисциплинирани строители само педагог можеше да ги мотивира за работа! Отиде примерно на някой строеж и влиза в ролята на учителка. Пита, разпитва, насърчава, наставлява и бай който и да е, подвива виновно опашка и хваща мистрията. И работата потръгва. После Бети се връщаше доволна в канцеларията и съчиняваше стихове по този или по друг повод, разбутал поетичната й душа. Изобщо в общината хората работеха новаторски. Да речем Тодоракиев! Дипломиран музикант! Виртуоз! Ама Симфоничния оркестър намали щата и кого да уволнят, ако не виолиста! Можело и без него, защото все пак оставили цигуларите! Може, ама без хляб може ли? За късмет баш тогава избраха за кмет съученикът му Пецо. А Пецо може да е всякакъв, ама няма да остави в беда приятел или съученик. Веднага назначи Тодоракиев за шеф на селскостопанския отдел! Какво толкова, мислеше си бившия виолист, ходил ли съм на село – ходил съм! Знам ли какво е рало – знам! Жито съм виждал, зарзават, значи работата ясна. Да речеш, че Тодоракиев си гледаше работата през пръсти, ще сбъркате тотално! Напротив! Всеки ден ходеше по селата да наблюдава! Върне се вдъхновен, удари го музата и почне да съчинява музика. Дори сподели тези си занимания с кмета:

- Така и така съм тук, Пецо, ходя по работа из полята и музата ме завладява! Да взема да напиша една оратория за прибиране на реколтата? Не ща голям хонорар! Колкото да не е без хич!

Кметът се почеса зад ухото и взе да мисли.

- Бе, Тодоракиев, не е зле, ще знаеш! Ама оратория, на село ще го свържат с оране и тор. Ще почнат да питат къде е торта, кой оре, колко плащат…ще приказват. Напиши песен, бе Тодоракиев! Или нещо от сорта!

Окрилен от тази директива, Тодоракиев се впусна в песнопения и скоро на бял свят се появиха мелодии за всеки отрасъл, за всеки сорт по отделно, да овощните дървета и лозята, за говедата и кокошките. После се появиха песни за всеки кооператив, за всяка бригада и звено. Бяха възпети и звеноводите! Тодоракиев така се нахъса, та искаше да възпее всеки труженик поотделно, ама кметът го възпря, че много пари отивали за хонорари и щяло да стане подозрително. Освен това кметът трябваше да поощрява с допълнително възнаграждение и заместницата си Десито. Тя беше завършила…май нищо не беше завършила, ама имаше такива дълги бедра, такива щръкнали цици! А пък косата й…съща самодива. Като вървеше по коридора, токчетата й чаткаха като испански кастанети. По този повод кметът нареди всички жени да обуват токчета, та когато минават, да се чува! Скоро започна да ги различава по скоростта на движеното им. Голямо постижение! Без да излиза от кабинета си, знаеше отлично кая дама на къде препуска, с каква скорост и дали има хъс за работа. Но Десито, Десито беше на върха! Затова трябваше и тя да се поощрява!

Почнахме с Беатриче, а отплеснахме из дебрите на работното й място, което не значи, че нашата поетеса е забравена! Напротив! Беатриче, също като Тодоракиев, се скъсваше да възпява строителството, редеше стих след стих за отрасъл, за пътищата, за всяка новопостроена барака, дори за боядисаните пешеходни зебри се вдъхнови. Възпя главния инженер, бригадите, зидари и мазачи, кофражисти, арматуристи и прочие! И тя, аха-аха, да почне да им посвещава стихове персонално, но кмета и нея я възпря

- Стига, ма Беатриче! Нямате спирачка! Вземете с Тодоракиев та се обединете и направете песни с текст! Само моля ви се, не пишете опери! Няма да върви опера със сюжет селянина оре, след него багер копае, други асфалтират, след тях ремонтират! Ще настане брожение!

Беатриче се възпря! Какво да се прави, щом кметът нарежда, ще сложи прангите на музата. И точно тогава пред полезрението и мина някаква обява за Поетичен конкурс. Беатриче изпрати десетина тематично подбрани стихотворения и трепетно зачака резултата. И ето, че отново кацнахме на онзи момент, когато тя вече беше седнала на масата с кафето и закуската. Този ден щеше да завърши с вечерта на награждаването. За да засили значимостта на постижението си, Беатриче беше поканила цялата община на това събитие, барабар с Тодоракиев, от когото очакваше песен, посветена на таланта й. Как мина деня, само тя си знаеше, но час, преди обявеното начало, тя беше пред вратата на клуба. Издокарана, като че ще минава по червения килим на Холивуд! Специален тоалет, гиздосана, фризирана, ондулирана и парфюмирана! Красота! Стил! И каквото се сетите. Стърчи пред вратата и само мисли как ще получи наградата. Заветната грамота, където със сигурност ще пише Първо място!

От своя страна кмета Пецо също се вдъхнови да се отчете пред обществото! Все пак, негова подопечна щеше да се прослави! Това говореше, че освен сърцати служители, при него се поощряват и талантите! Веднага звънна на Десито да състави комисия, която да напише поздравление за поетесата.

Десито, без да се помайва, зачатка с токчетата из коридорите. Какво ти, тя направо препускаше като побеснял кон, защото времето течеше и всичко трябваше да стане ажур! След тридневно препускане и бъхтане из канцелариите, Десито се яви на рапорт, стиснала папка под мишница:

- Г-н Кмете, готова съм!

На кмета му се прииска да му каже, че е готова за онова, което беше в главата му, щом я видеше, но нямаше как да й направи дебел намек, защото можеше да го съдят за сексуален тормоз. Затова само попита:

- За какво?

- Е, как за какво? За поздравителния адрес към Беатриче Каракушка! За да не разхищавам време, ресурс и напразна енергия, преобразувахме Комисията по посрещане на изгубената крава Станка в такава по поздравление към Беатриче. Да ви кажа, много сносно се получи! Ама много! Сменихме само името и не споменахме за млеконадоя!

- И как звучи? – оживи се очакващо Пецо.

Десито се настани на креслото срещу него, метна крак въз крак, при което на Пецо очите му щяха да изскочат от орбитите, обаче се озапти.

- Чета. „Скъпа Беатриче! Търсихме те толкова дълго време, че чак ни се видя безкрайно! Чакахме! И те дочакахме! Ти ни гледаш отново с големите си влажни очи и можем спокойно да те приветстваме, да ти се радваме на таланта.” В оригинала е млеконадоя, но не върви на Беатриче да го казваме, нали?

- Не върви…

- Продължавам „ Добре, че си сред нас, иначе от ЕС щяха да ни санкционират, а теб да депортират към небитието”. Не знам дали да не заменя това за депортирането, какво ще кажете, г-н Кмете?

- Знам ли! Защо да я депортират, нали няма причина?

- Може все пак да измислят нещо, да не е в крак с директивите…Да взема да го махна, да не ги ядосваме тия от ЕС и да остане само горното!

- Махни го! Ама три реда достатъчни ли са, Деси? Пък и ти три дни това ли измисли? Комисия имаше, умувахте…

- Да не стане някой гаф! Пък и всеки предлагаше нещо според партийната си принадлежност, стана доста дълго и много се караха. За това се обединихме около словото за посрещането на кравата Станка. Семпло, ясно, кратко и никой не се сърди!

Така на тържеството в Клуба на интелектуалеца групата от общината се яви с това поздравление и голям букет в кошница.

Председателят на журито за поетичния конкурс изнесе дълго слово! Ръкопляскаха му. Бурно и нестихващо! После той извади папка и започна да чете с патетичен глас имената на наградените.

- Трета награда… се присъжда…на…Васко…Мичев!!!

Ръкопляскания! Бурно и нестихващо!

- Втора ...награда…се…присъжда…на…Марионела…Миронова!

Пак ръкопляскания! Бурни, нестихващи!

- Първа…на…гра…да… се…присъж…да на… Лалка…Лилкова!!!

Ръкопляскания, към които се присъединиха френетични овации от специално доведената агитка от поклонници на Лалкината поезия.

- Всички останали участници… получават… грамота! За участие! Ще бъдат на разположение по време на приятелският разговор, който може да започне…сега! Ето тук, в една папка са, всеки може да си потърси грамотата! Не се блъскайте, за всеки участник има грамота!!!

Беатриче едва не припадна! Да става в ранни зори, да ходи на фризьори, да се ондулира, фризира и маникюр да прави, да се гиздоса като за червен килим в Холивуд!!! И само някаква си грамота! За участие, моля ви се! Като на всички! И не е класирана на почетно място? Тя, която бъка от талант и е възпяла строителната ни индустрия в детайли, тя, която в тандем с Тодоракиев и ще ги възпее??? Позор на такова жури!

В същото време делегацията от общината се ядосваше, че три дни са си губили времето да съчиняват приветствие, изпокараха се, едва до бой не стигнаха! Да не говорим за огромния букет, който трябваше да получи като лауреат! А тя – грамота! За участие!

- Все пак, - даде обобщение шефът на отдела – да не униваме! Ще питат в общината за резултата, защо да не отчетем дейност, а? Ще кажем, че на Беатриче грамотата е била написана с най-красивия шрифт, името и е изписано със златни букви и на всичкото отгоре – ламинирана! Грамота, ама по-така, отличаваща се! И всички ние от общината сме допринесли за тази дейност, културата ни е на ниво, вдъхновявали сме я, подтиквали сме я, отгледали сме я като талант и изобщо, дейността на общината и лично на кмета е неоценима. Грижим се за талантите, поощряваме!

Това внесе радост и оживление сред всички. Беатриче се усмихна и от поетичния й талант се родиха такива рими…Но по-добре е да не ги четете, че току-виж, някой ще каже, язък за грамотата!