Жената се ослуша тревожно и погледна към планината. Навсякъде вреше и кипеше от месец и тя преглътна мъчително. Мъжът ú беше на фронта, а тя сама с децата и стария свекър едва смогваха с полската работа. Слуховете, донасяни от преминаващи, караха сърцето ú да замръзва. В устата на всички бяха издевателствата на гърците и техния жесток девиз ”Българин да не остане!”.
- Мамо, бежанци! – втурна се през портата голямото ú дете.
Тя обърса ръце в престилката, остави недоизпрани дрехите в легена и се показа на улицата. Върволица като мравуняк пъплеше по пътя. Лицата на всички бяха уморени и уплашени.
- Бягайте! – викаха те на излезлите хора от селото. – Гърците палят всичко по пътя си! Бягайте към България!
Жената притисна момченцето към себе си и се прибра. Десет години работиха като роби за това парче земя. Едва вдигнаха нова къща. Синовете пооотраснаха, а момиченцето се роди през зимата. Пуста война! Как ще остави градина и къща, как ще отиде да живее на чуждо място?
Погледна към стареца. ...