Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро начало, само при една негова дума или топъл жест, но спокойствието запази формата на лицето й. Тя остави нови две следи върху цигарата, сякаш го подканваше да каже нещо, дори не по темата. Но... следите от червилото й не бяха просто следи, а израз на последната надежда на една отчаяна жена, понасяща чуждата вина, само заради общото благо. Дали трябваше да го прави? Никой не знае! Това беше нейният избор. Тя все още чакаше някаква реакция. Забравила за унизената си гордост, за неговото пренебрежение и безразличие, тя просто си стоеше... Скрила толкова ценности, ненужни на вулгарния свят! Дали можеше да го „спечели" отново? Или каква би била тази печалба? Все едно да изпитваш неистово желание да си купиш стока с изтекъл срок на годност! От всички гледни точки това, което правеше тя, беше грешно, освен от нейната! И никой не може да я съди! Тя погледна нагоре в преструвка на отегчение. Тогава господин Безделникът хвана цигарата и я изгаси яростно в пепелника. Това беше достатъчно и заболя много повече от ставането му и напускането на помещението. Ще нарека това нейното Спасение, въпреки че щеше да го разбере много по-късно, когато сълзите пресъхнат!

Целувките гаснеха в пепелника! Който всъщност не беше точно пепелник, а сърце на грешно влюбена жена, където често бяха загасяни цигари...

Може би тя щеше да опита късмета си в друг бар...

А може би просто ще пропуши...