Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Господ. И Дявола вече ме подминава.
Та, вървейки стигнах и тук. И тук те намерих, дядо... Където и да ида, всякога намирам гроба ти. Когато и да не знам верния път, тебе търся, за да ми подскажеш коя е посоката...
Скоро не съм те дирил. Страх ме беше да не ме хулиш за туй, що пак от очите ми солено капе... Ала тоя път го стисках това сърце, моето с юмрук и аха - да го смачкам, дадох го на Нея. Намерих я, дядо! Най-подир! Стана вече половин година и да ти кажа право - мирясах. Прегърна ме тая Жена с нейните две силни ръце и не ме пусна за миг. Даде ми дом, храна, уют, мир и обич, каквато не бе сетила моята душа. Даде ми себе си. Как да не обичаш такъв Човек? Обичам я и нямам ден, нито нощ, в коит ...