ГРОЗДОБЕР
- Е-хе-й-й-й баджанак, хайде бе, хайде, че кое време стана – провиква се уж сърдито и припряно Вичо, а на сърцето му едно радостно и тупа-тупа. Драго му е на Вичо Честния и как няма да му е драго от гроздобера, като винцето и ракийката отдавна свършиха и то не само неговите, а и на баджанака.
Там-тарамтам-там, заблъска Вичо по празните бидони, намигна на жена си и пак запрепира:
- Хайде бе баджо, слизай от бълдъзата и запрягай ремаркето в ладата, че ехе слънцето се показва откъм Кукувец.
- Оп – оп – оп – ала – с възглас се подава из открехнатия двукрил вратник рошавата глава на Тамам-Стойчо и след минута натоварената с празни бидони лада се нареди зад вичовата.
- Взе ли чувалите Денке... ами кофи, кофи взе ли - нарежда през смъкнатия джам Вичовица.
- Взех ма, взех ма сестро, а ти нали не забрави татьовите ножиците, че с тях най ми спори брането – ухилена до уши отвръща Стойчовата булка, а кучето лае, лае та ще прегракне и котката се гали из краката й, аха да я спъне.
Бръмнаха ...