След десетото почукване, реших най – после да стана, пъхнах си медальона в специалната кутийка, небрежно се наметнах с нещо и се запътих към вратата. За кой ли път там търпеливо чакаха добре познатите Кен и Барби. Вече по навик, с жест на ръката ги поканих да влезат и се затътрих след тях безучастно. Дали ме бяха нарочили или беше някаква грешка, но ежемесечно бях подложен на инспекцията им, вече ми беше втръснало от безполезността на процедурата.
Барби запърха с мигли, което вече той знаеше, че е нещо като нервен тик, издаващ притеснение, отекчение, любопитство, досада , плюс стандартната широка усмивка, при която задължително се показваха ослепително белите й зъби. В началото нещо като мълния минаваше през тялото му, достатъчно беше да зърна дългите й руси коси, късата рокличка и изваяните й крачета обути в фантастично красиви сандалки, съвършенните й пропорции, плавните й движения на котка, издаващи мека енергия и скрита страст. Цялостното й излъчване направо хипнотизираше мъжете и ...