Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбор размаха ръка и обяви, че си тръгва – имал някаква среща. Спогледахме се. Трябваше да му намерим заместник.
Тогава забелязах, че един от седящите на импровизираната трибуна, е вдигнал ръка. Беше момиче на около двайсет и пет години.
– Може ли да се включа? – попита тя.
Ние естествено се съгласихме. С дамско присъствие винаги е по-интересно.
Тя излезе на бегом на терена и се поразкърши. Имаше стегната фигура, явно бе в добра форма. Краката й бяха мускулести, но същевременно стройни и женствени. Пооплакнахме очите, така да се каже.
Още с включването си тя започна да бродира по крилото. Очевидно бе на „ти“ с футбола. А при резките финтове гърдите й се люшкаха по много приятен за окото начин. Н ...