21.
- Ханк?
- Чарлс! – гласът на приятеля му беше така изтънял, че едва се разпознаваше. – Разбра ли какво става? Чу ли по новините?
- Да, чух. Слушай, Ханк. Изрови ми моля те, файловете на всички телепати, които имаме в наличност. Помня, че не бяха повече от десетина.
- Антъни е! Чарлс, сигурен съм, че е той! Бил е там, бил е на Лонг Бийч. И преди го е правил, ходил е на забранени места, ей така, заради тръпката. Сигурен съм, че е той! – гласът на Ханк се пресече. „Плаче ли? Господи! Като личен провал ли го приема? Поредният личен провал? И той ли ще тръгне по моите стъпки? О, Боже мой!“
- Ханк, успокой се! Моля те, успокой се и мисли логично! Дори и Антъни да е отишъл вчера вечерта на Лонг Бийч, дори и да се е заразил, няма как да е хванал самолет още същата нощ, да е пристигнал в Денвър и да е промил мозъците на хората там до пет часа сутринта! Да не говорим пък, че е абсолютно невъзможно да отскочи само час по-късно след това до Рокфорд и да повтори същото и там! Антъни е телепат, ...