24.
- Какво? – чу се шумолене, после трясък, като от преобръщане на стол. Тежко дишане в слушалката, после гърлено ръмжене. Ханк се бе преобразил в Звяр. – Как така, в „Церебро“? Чарлс, обиколих имението сто пъти и поне пет пъти влязох в „Церебро“. Системата е изключена, вътре е тъмно, няма никого!
- Разбира се, че системата е включена и вътре има някого! – Чарлс осъзнаваше, че крещи, но не можеше да се насили да овладее тона си. Сърцето му биеше толкова бясно, че за миг се уплаши, че ще получи сърдечен удар. – Антъни е там цяла нощ, не се е отделял от проклетата машина! Просто, всеки път, когато си влизал, те е карал да виждаш това, което е искал да видиш!
- Боже мой! – възкликна Ханк дрезгаво. – Сигурен ли си?
- Сто процента сигурен! – Чарлс притисна ръка до гърдите си. До него, Ерик стоеше, опрял свит юмрук до челото. Челюстта му се движеше, сякаш скърцаше със зъби. – Ханк, трябва да евакуирате децата! Качи ги на „Мълния“, където ще са изолирани от влиянието му и нека Буря ги закара ...