6 мин за четене
Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове.
- Не знам. Закъсах с камиона. Сега го разтоварваме, за да можем да го извадим. После ще дойда да те взема. Чакай там...
Взе да се мръква. Дъждът стана леден. Капките по стъклото на кабината започнаха да замръзват. Беше безсмислено да опитват повече. Нямаше как – налагаше се да оставят камиона в гората.
Можеше да остане да спи в кабината. И друг път го беше правил. Ще припалва мотора, за да се топли. Нафта имаше достатъчно. Но не можеше да я остави...
Тръгнаха пеша към селото. За половин час щяха да стигнат. А при добър късмет дори можеха да заварят единствения магазин все още отворен.
- Ела у дома! – каза Минчо, товарачът. Той живееше в селото сам с кучето си. – Ще се сместим някак си.
- Не мога. Трябва да се погрижа за даска ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Смених заглавието. Онова не ми стоеше добре...